11.05.2009
Реших да напиша малко съвети за всички колоездачи по Софийските улици (а и не само) след като в два последователни дни станах свидетел на катастрофи (доколкото знам и двете с фатален край).
Ден 1
Спуснах се от ТЕЦ-а по надлез Надежда към Рожен (там от край време има толкова голяма дупка, че се виждат трамвайните релси отдолу. “За щастие” въпросната дупка е плътно вдясно и оттам коли не минават (а велосипедистите каращи плътно вдясно да му мислят – първият път когато минавах оттам едва не се пребих).
Та на Рожен се натъкнах на ужасно задръстване – едвам се промъквах покрай колите – накрая след като ме пуснаха няколко коли успях да изляза в крайно ляво си идеята да пресека ... и тогава осъзнах, че карам измежду отломки. Подминах резервоар на пистов мотор и потърсих къде е станала катастрофата – беше на поне 30 метра пред мен. Тогава видях и полицая, който махаше да отбия настрани.
Очевидно се бяха сблъскали пистов мотор и кола … съдейки по дистанцията, на която беше резервоара – явно беше тежка катастрофа.
На другия ден на мястото на катастрофата имаше цветя, много цветя и всяка вечер се събираха доста голяма група хора.
Ден 2
На следващия ден, отново спускайки се към Рожен, точно преди надлеза отново имаше катастрофа. Този път имаше по малко сейрджии ... и една линейка отпраши тъкмо когато пристигнах. На другия ден отново имаше цветя ...
Пазя се колкото мога ...
По мое мнение, велосипедистите сме най-незащитените участници в движението – движим се с по-голяма скорост от пешеходците, и за разлика от тях ни се налага да се движим по платното. Затова реших да споделя как се пазя аз:
- Поддържам колелото си изправно!
- Винаги следя движението около себе си – знам, че звучи общо и глупаво, но ето няколко от нещата, за които внимавам карайки:
- Спиращи коли – винаги се приготвям да спра, за да не ми се наложи да спра във отварящата се врата.
- Мигачи – внимавам накъде ще завиват колите пред мен и дори зад мен. Внимавам аз, понеже в общия случай – другия не внимава.
- Пешеходци и особено деца – никога не знаеш какво ще им хрумне.
- Бездомни кучета – по мои наблюдения е по-добре да минеш бавно покрай тях … и при необходимост да спреш – разбягват се. Естествено ако са много и агресивни е може би по-добре да профучиш покрай тях – стига условията да позволяват – определено най-лошия сценарий е да се опиташ да профучиш покрай тях и да паднеш :).
- Никога не карам плътно вдясно – по-добре да имаш място накъде да бягаш ако се наложи, освен това отварящи се врати, заблудени пешеходци и тн винаги могат да направят проблем ако си плътно вдясно.
- Никога не карам плътно за друго превозно средство – пътищата ни не го позволяват – просто шанса да попаднеш на дупка или камък и да нямаш време за реакция е огромен.
- На светофар гледам да премина най-отпред – понякога може да се случи да тръгна една идея по-бавно и да ядосам някой чичка, но по-добре да ме напсува отколкото да ме закачи
- Когато не съм сигурен, че ще мина – СПИРАМ (било то на светофар, стеснен участък и тн)
- На кръстовище където продължавам направо, а има и десен завой, не карам вдясно, а се престроявам като нормален автомобил – отново може и да забавя движението понякога, но пък никога не ми се е случвало да НЕ ме затиснат ако съм вдясно, независимо от сигнали с ръце, псувни и тн.
- Предупрежавам автомобилите зад мен ако ще спирам и накъде ще завивам – особено ако ще мина пред тях.
Ами за това се сещам в момента – ще допълвам.