Синеморец
02.08.2009
Тъкмо се връщаме от почивка в Синеморец и реших да споделя прекрасните си впечатления от селцето (курорта). Първоначално бях доста скептично настроен и дори леко притеснен, защото бях чул, че има само един магазин и едно заведение. Представях си го в доста мрачни краски – селска кръчма, местни алкохолици и тн. За моя радост бях много далече от истината ...
Първата приятна изненада бе, че макар никъде в Интернет да не са описани, има микробуси от Бургас към Синеморец и обратно и то доста често. Разбира се, пътя беше едно прекрасно приключение, защото доста лакътушеше и се отбивахме в всички по-големи крайморски селища. Освен това шосето явно отдавна не е ремонтирано и доста друсаше. Мисля, че ако съм имал наченки на камъни в бъбреците, то след две пътувания по маршрута Бургас-Синеморец, вече няма за какво да се притеснявам. Подозирам, че подскачащия микробус може да се справи и с гръбначни искривявания с няколко сеанса. Но в крайна сметка – 60 км и 2 часа по-късно бяхме в Синеморец.
Оказа се доста приятно местенце – достатъчно малко за да стигаш от край до край пеша за 20тина минутки и достатъчно голямо за да не е скучно. Отседнахме в Къща за гости “Прохлада” – четириетажна нова сграда, близо до втория плаж (там където река Велека се влива в Черно море). Стаите бяха чисти и уютни, нямахме проблеми с чистота, вода и тем подобни, а имахме на разположение и място за барбекю (от което не можахме да се възползваме за съжаление). Освен вече задължителния телевизор с кабелна имаше и WiFi, което си беше приятна изненада. Собствениците бяха много мили и определено бих препоръчал мястото, защото наистина така се чувстваш, все едно си на гости, няма я типичната за хотелите в по-големите крайморски куророти надменност и отчужденост. Въобще, личеше си, че хората се бяха постарали да ни е удобно.
Първата вечер се разходихме до втория плаж – там освен едно заведение няма постройки. Шамандурата беше само на 2 метра от брега, а и морето беше доста бурно – т.е. не ставаше много за къпане и подозорам, че дори когато е спокойно, рязкия наклон няма да се понрави на недобре плуващите. Но пък мястото е доста красиво, тъй като плажната ивица е затворена между морето и река Велека – от едната ти страна е море, а от другата река. Реката е доста спокойна, но явно не беше тинеста, защото доста хора се къпеха в нея.
От към заведения Синеморец се оказа, че има какво да предложи още на първия ни ден там – Албатрос е прекрасно ресторантче, в което правят страхотен чеснов таратор, което се понрави на всички ни. Освен това в доста от блюдата имаше чесън, от което компанията беше във възторг. Иначе имаше и рибни ресторанти, пица, скара и тн. А на крак хапвахме банички с боза и кифли, Фурнети или палачинки и дюнери. За 5 дни не успяхме да обиколим всички заведения (може би защото редовно се завръщахме в любимия ни Албатрос). Но така или иначе – заведения има, а специално в Албатрос, освен, че беше вкусно, не беше и по-скъпо отколкото в София.
Говорейки за заведения, няма как да не спомена двете заведения на първия плаж – “Куцата медуза” и … коктейлното заведение. “Куцата медуза” ни посрещна с надпис “На плажа има много цици, но само при нас има пици”, след това обещаващо начало, може да се каже, че бяхме впечатлени – приятна сенчица, непрестанен лек ветрец и голяма Стела за 2 лева! И това на самия плаж … просто страхотно. Като цяло цените в Синеморец бяха повече от нормални, само на няколко пъти бяхме неприятно изненадани от сладоледите Jimmy’s, но пък Делта явно са с фиксирани цени и се ориентирахме към тях. Второто заведение на плажа, което посетихме беше само за коктейли – бирата отново беше два лева, а White Russian – 5 лева. Беше и адски вкусен – дотолкова, че сме се навили да си купим книга за коктейли и да поекспериментираме вкъщи.
Въпросния първи плаж е на около 15 минутки пеша от вилата ни, има и паркинг, който струва 2 лева за целия ден. Може да си наемеш шезлонг и чадъри, но ние си носихме наши чадъри и кърпи. Морето е достатъчно плитко доста навътре дори за такива като мен (не мога да плувам, но пък доста добре потъвам), а има и спасители. Пясъчната ивица се чисти всяка вечер, а кофите разположени през 50 метра също се събират – плажът е много поддържан.
Има футболно и волейболно игрище. Учих се да играя волейбол! Мисля, че напредвам доста добре. Имаше и доста хора, с който да играем – все “народни” хора. Хубавото на курорта е, че липсваха типичните за черноморието ни надувки с джипове и спортни колици. Нямаше и момчета с дебели вратлета и ланци.
Точно преди нас явно имаше малко нашествие от скакалци, които определено можеха да се отбележат като отделен вид в учебниците по биология – най-вече заради размера си – бяха огромни! За щастие във вилата не срещнахме нито един, а по пътя за плажа на няколко пъти виждахме, но само единични бройки – явно се бяхме разминали с нашествието.
Говорейки за животники – до вилата ни имаше няколко гнезда на щъркели и беше много интересно да ги наблюдаваме толкова отблизо, впечатляващо беше, че видяхме и рибка във водата – явно Синеморец е достатъчно далече от индустрията. Това пролича и от ясното небе през нощта – толкова чисто, че една вечер ходихме на плажа да гледаме звездите – беше наистина впечатляващо.
Казано накратко – Синеморец е уютно местенце, с добри ресторанчета, прекрасни плажове и прохладни вечери.
Няма как да не си пожелая да намерим Синеморец такъв и догодина!