Сравнителна табличка

Самото пътуване

Всичко започна с един хубав спринт – изводът е, че когато трамваят е на предишната си спирка, а аз на входа – мога да го хвана на следващата.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Оказа се, че трамвят върви на приблизително 10 минути, така че можех и да си спестя търчането.

Естествено се оказа, че автоматът за билети не работи – глътна ми левчето. Хладнокръвно седнах до него и реших, че ако се качи контрола, ще се бия до последно. Оттам нататък всичко премина гладко – седях си и си пътувах спокойно в полупразния трамвай, а часовникът на ръката ми засичаше минутите.
Замислих се, как ми е най-удобно, бързо и евтино да пътувам и се роди статията, която пиша в момента.

Мислех си, че с изключение на таксито, с трамвай е метро е най-удобно да се пътува … докато не се качих в метрото от спирка Константин Величков – едвам се напъхах във влакчето. Блъсканицата беше само до Сердика и после влакчето беше празно.
Слизайки на метростанция Г. Димитров спрях хронометъра – 35 минути – точно колкото и дори малко по-малко отколкото с маршрутка.

Идва ред на изводите – най-удобно и бързо (около 25-30 минути) е с такси, но струва 10 лева. Най-евтино е с колело, но не бих казал, че е най-удобно, нито пък подходящо за зимата. Маршрутката е доста натъпкана, но пък излиза по-евтино от комбинацията метро/трамвай с редовни билети. В крайна сметка смятам да инвестирам в комбинирани билети (трамвай/метро) за 1.40 или в карта за метро/трамвай 19 и да пътувам седнал, бързо и евтино. Е, няма да се откажа от колелото, но мисля да прибегна до него чак напролет.