Аз и Игличето решихме да си вземем храна за вкъщи и решихме да се възползваме от услугите на градския транспорт. Отивайки на спирката обаче видяхме, че идва 72 и нямаше време да си купим билети от иначе толкова любезните лелки. Та, качваме си се ние в автобуса и питам шофьора дали има билети – нямаше.

Замислих се за евентуални разправии с контрольори, но все пак Игличето беше до мен. Освен това предния ден ни провери контрольор – младо момче, с панталон и риза, изпълнен с разбиране, усмихнат и ведър. На следващата спирка обаче влетя група потни чичковци, изпълнени с ненавист към Вселената и жителите й. Развикаха се за билети. Понеже нямах намерение да се обяснявам за билетите, просто извадих два лева и ги държах в ръката си докато един тъмен балкански субект с бадж на лъскавия си врат говореше с шофьора.
След това се насочи към мен – очаквах разговор, но останах с зяпнала уста и празна ръка… Чичото мина покрай мен и с отработено движение скри двата ми лева в лапата си. За момент помислих, че просто ще мине от другата ми страна за да ми даде билетчета, но той продължи и започна да увещава някакъв младеж да слезе, защото нямал билет. Тъй като бях втрещен и явно нямаше да реагирам (видимо по позицията на долната ми челюст) Игличето попита най-мило къде са ни билетите. Тъмният субект се обърна и ни изгледа с изумено изражение – явно подобна наглост никога не му се бе случвала и се чудеше как да реагира… Със същото отработено движение двата лева неусетно се озоваха обратно в ръката ми и чичото видимо ядосан ни каза да слизаме…

Тук вече знаех какво следва – „На какво основание ние карате да слезем?“ – с повишаваща се интонация и тон предсказващ скандал, ако събеседникът би имал неблагоразумието да отговори нещо. Чичото се оттегли … беден, без дори пукнати два лева в джоба …

Вече сме в Пикадили и пазаруваме – вълшебно място е това Пикадали, но пък правят интересни промоции… Мисля че снимката говори сама за себе си. Чаках половин час да ми обясни някой що за промоция е това, но не намерих.

Сега остана последното трето действие. Пътувахме в 94 от SCC ^CCS покрай НДК в крайна дясна лента, когато изведнъж син опел ни задмина отляво (или по-точно е да се каже – ПОЧТИ ни задмина) и заби рязко спирачки в опит да завие надясно пред автобуса.

Е, не се получи!

Крайният резултат беше одраскана броня на автобуса и поредната огъната ламарина за Опела (който явно често имаше подобни приключения съдейки по състоянието на стопове, ламарини и тн). От Опела изскочи едно русо възмутено създание, огледа за щети, скара се на шофьора на автобуса и понечи да си тръгне. Шофьорът я помоли да остане за да повикат КАТ, но тя му предложи да не викат – щели на него да му вземат точки, а не на нея – тя вина нямала… Довода който приложи в защита на това твърдение беше:

„Като ни виждаш как летим отляво, не можа ли да намалиш“.