Ден 1
Спуснах се от ТЕЦ-а по надлез Надежда към Рожен (там от край време има толкова голяма дупка, че се виждат трамвайните релси отдолу. „За щастие“ въпросната дупка е плътно вдясно и оттам коли не минават (а велосипедистите каращи плътно вдясно да му мислят – първият път когато минавах оттам едва не се пребих).
Та на Рожен се натъкнах на ужасно задръстване – едвам се промъквах покрай колите – накрая след като ме пуснаха няколко коли успях да изляза в крайно ляво си идеята да пресека … и тогава осъзнах, че карам измежду отломки. Подминах резервоар на пистов мотор и потърсих къде е станала катастрофата – беше на поне 30 метра пред мен. Тогава видях и полицая, който махаше да отбия настрани.
Очевидно се бяха сблъскали пистов мотор и кола … съдейки по дистанцията, на която беше резервоара – явно беше тежка катастрофа.
На другия ден на мястото на катастрофата имаше цветя, много цветя и всяка вечер се събираха доста голяма група хора.

Ден 2
На следващия ден, отново спускайки се към Рожен, точно преди надлеза отново имаше катастрофа. Този път имаше по малко сейрджии … и една линейка отпраши тъкмо когато пристигнах. На другия ден отново имаше цветя …

Пазя се колкото мога …
По мое мнение, велосипедистите сме най-незащитените участници в движението – движим се с по-голяма скорост от пешеходците, и за разлика от тях ни се налага да се движим по платното. Затова реших да споделя как се пазя аз:

• Поддържам колелото си изправно!
• Винаги следя движението около себе си – знам, че звучи общо и глупаво, но ето няколко от нещата, за които внимавам карайки:
  • Спиращи коли – винаги се приготвям да спра, за да не ми се наложи да спра във отварящата се врата.
  • Мигачи – внимавам накъде ще завиват колите пред мен и дори зад мен. Внимавам аз, понеже в общия случай – другия не внимава.
  • Пешеходци и особено деца – никога не знаеш какво ще им хрумне.
  • Бездомни кучета – по мои наблюдения е по-добре да минеш бавно покрай тях … и при необходимост да спреш – разбягват се. Естествено ако са много и агресивни е може би по-добре да профучиш покрай тях – стига условията да позволяват – определено най-лошия сценарий е да се опиташ да профучиш покрай тях и да паднеш :).
• Никога не карам плътно вдясно – по-добре да имаш място накъде да бягаш ако се наложи, освен това отварящи се врати, заблудени пешеходци и тн винаги могат да направят проблем ако си плътно вдясно.
• Никога не карам плътно за друго превозно средство – пътищата ни не го позволяват – просто шанса да попаднеш на дупка или камък и да нямаш време за реакция е огромен.
• На светофар гледам да премина най-отпред – понякога може да се случи да тръгна една идея по-бавно и да ядосам някой чичка, но по-добре да ме напсува отколкото да ме закачи
• Когато не съм сигурен, че ще мина – СПИРАМ (било то на светофар, стеснен участък и тн)
• На кръстовище където продължавам направо, а има и десен завой, не карам вдясно, а се престроявам като нормален автомобил – отново може и да забавя движението понякога, но пък никога не ми се е случвало да НЕ ме затиснат ако съм вдясно, независимо от сигнали с ръце, псувни и тн.
• Предупрежавам автомобилите зад мен ако ще спирам и накъде ще завивам – особено ако ще мина пред тях.

Ами за това се сещам в момента – ще допълвам.

Аз и Игличето решихме да си вземем храна за вкъщи и решихме да се възползваме от услугите на градския транспорт. Отивайки на спирката обаче видяхме, че идва 72 и нямаше време да си купим билети от иначе толкова любезните лелки. Та, качваме си се ние в автобуса и питам шофьора дали има билети – нямаше.

Замислих се за евентуални разправии с контрольори, но все пак Игличето беше до мен. Освен това предния ден ни провери контрольор – младо момче, с панталон и риза, изпълнен с разбиране, усмихнат и ведър. На следващата спирка обаче влетя група потни чичковци, изпълнени с ненавист към Вселената и жителите й. Развикаха се за билети. Понеже нямах намерение да се обяснявам за билетите, просто извадих два лева и ги държах в ръката си докато един тъмен балкански субект с бадж на лъскавия си врат говореше с шофьора.
След това се насочи към мен – очаквах разговор, но останах с зяпнала уста и празна ръка… Чичото мина покрай мен и с отработено движение скри двата ми лева в лапата си. За момент помислих, че просто ще мине от другата ми страна за да ми даде билетчета, но той продължи и започна да увещава някакъв младеж да слезе, защото нямал билет. Тъй като бях втрещен и явно нямаше да реагирам (видимо по позицията на долната ми челюст) Игличето попита най-мило къде са ни билетите. Тъмният субект се обърна и ни изгледа с изумено изражение – явно подобна наглост никога не му се бе случвала и се чудеше как да реагира… Със същото отработено движение двата лева неусетно се озоваха обратно в ръката ми и чичото видимо ядосан ни каза да слизаме…

Тук вече знаех какво следва – „На какво основание ние карате да слезем?“ – с повишаваща се интонация и тон предсказващ скандал, ако събеседникът би имал неблагоразумието да отговори нещо. Чичото се оттегли … беден, без дори пукнати два лева в джоба …

Вече сме в Пикадили и пазаруваме – вълшебно място е това Пикадали, но пък правят интересни промоции… Мисля че снимката говори сама за себе си. Чаках половин час да ми обясни някой що за промоция е това, но не намерих.

Сега остана последното трето действие. Пътувахме в 94 от SCC ^CCS покрай НДК в крайна дясна лента, когато изведнъж син опел ни задмина отляво (или по-точно е да се каже – ПОЧТИ ни задмина) и заби рязко спирачки в опит да завие надясно пред автобуса.

Е, не се получи!

Крайният резултат беше одраскана броня на автобуса и поредната огъната ламарина за Опела (който явно често имаше подобни приключения съдейки по състоянието на стопове, ламарини и тн). От Опела изскочи едно русо възмутено създание, огледа за щети, скара се на шофьора на автобуса и понечи да си тръгне. Шофьорът я помоли да остане за да повикат КАТ, но тя му предложи да не викат – щели на него да му вземат точки, а не на нея – тя вина нямала… Довода който приложи в защита на това твърдение беше:

„Като ни виждаш как летим отляво, не можа ли да намалиш“.