Предисторията

Всичко започна преди месец и нещо, когато отидохме на рождения ден на Веси в една Вила над Свидня. Тогава отидох с колело, като тръгнах от Надежда 4, през Костинброд, Дръмша и Чибаовци. Тогава се прибрах с влак от Своге на другия ден, но започна да ме гложди идеята за един по-дълъг поход, защото не бях тотално размазан от 40-те километра.
И така, след една разходка до Костинброд преди седмица (20км, 30км/ч средна скорост), реших, че е време отново да пробвам дълъг маршрут, като целта беше Искърското дефиле.
Вики реши да се включи в идеята още в момента, в който я споделих във Фейсбук. Малко по-късно се оказа, че точно по това време ще сме заедно със Стембата (който за разлика от мен кара шосейка от доста време) и се зароди идеята да разширим малко маршрута, като минем от София, през Петрохан, Дръмша, и до Своге, и вече оттам – през Искърското дефиле обратно до София. За щастие цялото планиране беше подпомогнато от един чуден сайт, и резултатът беше: http://www.bikemap.net/route/1141315

И така след известно колебание заради времето се решихме да направим прехода на 30ти юли – след бурята на 29ти се очертаваше слънчев ден без извънредни жеги. Бях се заредил с 2 резервни гуми за всеки случай, Стембата имаше още една, а помпи си имаме на рамките. „Екипировката“ се допълваше от няколко Corny-та, банани, фотоапарат и телефони (с GPS – ако се затрием някъде). Вики пък дойде екипиран и с каска и светлоотразителна жилетка. За вода решихме да разчитаме на селцата по пътя и тръгнахме само с пълни бидончета.

Денят

Маршрутът започна с равен и прав път до Костинброд

За нещастие още на 8мия километър Стембата спука гума на някакво телче, а за зла беда аз бях избързал напред, та се наложи да се връщам. Разбира се, всички бяхме спокойни, разполагайки с 3 резервни гуми (и лепенките на Вики).
След бързата смяна продължихме.

Изкачването след Костинброд

Веднага след Костинброд започва изкачването към Петрохан, за съжаление на 16-тия километър Стембата отново спука гума, тогава Вики продължи напред, а ние трябваше да го настигнем след няколко километра. Последва отново бърза смяна на гума, този път малко по притеснени, тъй като простата сметка показваше, че на 8км сменяме гума, а нямаме 10 гуми :)

След като се качих на един баир и видях, че няма никой около мен, отново заподозрях спукана гума (беше 24-тия километър все пак) и точно тогава телефона ми звънна – наистина Стембата пак беше спукал гума, върнах се по баира надолу, но го подминах, отново драпах нагоре … Сменихме гумата отново (с последната резервна) и намерихме проблема – второ миниатюрно, но достатъчно остро, парче тел забито във външната гума. През това време Вики беше отишъл доста напред.

Всичките спирания за смяна на гуми тотално ни развалиха ритъма и Петрохан се оказа най-трудното място за преодоляване. Слънцето печеше яко, краката ми се бяха вдървили, а пулса ми хвърчеше в небесата, но успяхме да се съберем с Вики малко преди разклона за Дръмша.

Дръмша и Чибаовци

След разклона за Дръмша вече движение няма, в по-голямата си част пътя е хубав, а изкачванията вече не са толкова тежки.
Спуснахме се до самото село, където заредихме с вода от местния магазин, но за разлика от предния път когато бях сам, този път старците в центъра на селото не бяха толкова сговорчиви.

При предното ми посещение доста се радваха да видят животното колоездач и ме разпитваха:

„Накъде си тръгнал, бре момче?“
„Свидня“ – бях отговорил аз.
„Оооо, знаеш ли колко е далече … ама ти всъщност отде идеш – не си тукашен?!“
„От софия“
„А, ей го къде е Свидня – зад ъгъла …“

Направихме няколко снимки и поехме нагоре към Чибаовци, което е последното изкачване преди голямото спускане към Свидня. Следва стръмно спускане, но за нещастие пътят е осеян с много дупки, пясък и камънаци, което в комбинация с острите обратни завои ограничава скоростта. Ако асфалтът беше добър, това определено щеше да е най-хубавата част от маршрута – остри завои, шарена сянка, рязко спускане. А и селцата преди спускането са много приятни.

Свидня и Своге

От Свидня към Своге пътят вървеше бързо, аз карах старото си колело (това на Вики), а той взе моето. Чувствах се като на чопър – с огромни обиращи вибрациите гуми и комфортна седалка. Откакто карам шосеен велосипед ми се струва, че широкия клас „mountain“ колела са ужасни – сякаш цялото усилие отива в гумите, рамката, седалката и тн, но този път много се забавлявах (въпреки, че предпочитам директното и пъргаво шосейно колело). С учудване установих, че предавките не ми стигат, а пък на Вики май му хареса шосейката.

Във Своге починахме доста време, заредихме с бананите и Corny-тата, и чак тогава отидохме да ядем, защото по стара българска традиция не бива да се яде гладен – първо се подлага нещо и после се яде. 2 литра айран и 2 чинии с пилешки хапки по-късно поехме към Искърското дефиле.
А се спряхме на айран, защото ако се бяхме поддали на биреното изкушение щяхме да се натоварим безславно във влака.

Искърското дефиле

Очаквахме да е адски красиво (или поне аз, понеже така ми бяха казали доста хора), но в интерес на истината може би заради натрупаната умора и прежурящото слънце не бях особено впечатлен.
Факт е, че има много красиви местенца, но нищо, което да ми вземе дъха. А селцата по пътя вече не бяха толкова китни и колоритни, а по-скоро от градски тип.

За съжаление, се оказа, че не е „равно и леко хълмисто“, а последователност от изкачвания и бързи спускания. Та на места оставахме без дъх докато преборим поредната височина, а на други се спускахме с над 60 км/ч само по инерция.
Спряхме точно преди Нови Искър, от където се открива прекрасна гледка, направихме една панорама и още няколко снимки и продължихме. Видяхме и влака, в който можеше да сме.

Обратно в София

След цялата красота и природа дойде време да си влезем в мръсната София, което не беше особено приятно, но се радвах, че бях близо до бирата и банята. Пътят от Нови Искър до София е сравнително безинтересен, но е равен, широк и се минава бързо. Последва приятна компания, бира, слънчоглед и пица :)

Плановете

Бъдещите ми творчески планове засега включват 50км от Пловдив до Асеновград и обратно, над 100км от София до Пловдив (но с евентуално тръгване от Вакарел), както и се прокрадва далечната идея за 50км разходка от Пловдив до Тюркмен. Освен това ще разуча и дестинации около София.

Като за начало – стигнах до „връх“ (или дъно?) в постиженията си – 115 кг (за съжаление нямам снимка от тогава).
От април-май започнах да тренирам по-сериозно благодарение на:

• Игличето – защото ме юркаше и подкрепяше (и имаше карта с много посещения),
• Дребносръчко – защото му се ходеше на фитнес и ме вдигна и мене,
• Стембата – защото амбицираше с резултати и съвети.

Този път още от самото начало взех едно решение, което безкрайно много ми помогна нататък и все още ми помага – да променям всичко плавно. Знам, че са много модерни думите „ударно“, „експлозия“, „промени живота си“ и прочее, но който е опитвал да направи рязка промяна знае, че не е толкова лесно. Обикновено хората, които имат волята и психиката да направят тази промяна, нямат нужда от нея. Моите опити за рязка смяна на режима (хранителен, тренировъчен … всякакъв) винаги са завършвали печално.

Правим всичко плавно, без резки смени и всичко си идва на мястото.

Казвам правим, защото Игличето ме подкрепя и съм сигурен, че ако и тя не беше запалена колкото мен, аз нямаше да издържа и този път.

Ето етапите, през които минах:

• Започнах само с ходене на фитнес – никакви хранителни режими, никакви добавки, дори никакви свободни тежести.
  Просто отивах и се плакнех на машините, както съм правил и преди. Това ми беше необходимо първите няколко пъти … чувствах се комфортно психически. Започнах с двудневен сплит, 3 пъти седмично – гърди/трицепс, гръб/бицепс, ако можех да се върна, не бих го направил различно, макар да осъзнавам, че е грешно (за това – в следващата статия) – просто ако се бях хвърлил в дълбокото психически нямаше да издържа.
• Постепенно минах на свободни тежести, слушайки Стембата и четейки доста материали, интересът ми към бодибилдинга нарастваше малко по малко. Взех си и малка кофа протеин и си допих аминото и глутамина от предишен неуспешен опит да тренирам. Малко по-късно последва голяма кофа протеин.
• След известно време започнах пак да карам колело до работа, което ми осигури плавно преминаване към кардио тренировките и ми се отрази много добре – започнах да свалям още по-бързо, без натоварването на тичането (имам скъсани кръстни връзки и минискус на едното коляно).
• Килограмите се топяха и започнах да се замислям за по-активно кардио – започнах да тичам на пътеката и с метода на пробата и грешката открих, че се чувствам много по-добре ако тичам СЛЕД силовата част (после вече четох и разбрах защо – отново материал за следващата статия).
• Малко по-късно вече бях готов за следващата стъпка – кардио сутрин (и не на пътека – и пак – следващата статия), на гладно … и то последвано от закуска – овес, кисело мляко и фреш, и ми харесваше (и все още ми харесва и това закусвам). На този етап осъзнах, че ако някой ми беше казал да направя всичките тези промени в режима си – нямаше да го направя или щях да издържа максимум седмица.
• И ето – вече правех 5-6 тренировки в седмицата (знам вече от опит, че не е оптимално … така де … следващата), тичайки на гладно сутрин, ядейки овес и варени яйца и унищожавайки световните запаси от прясно мляко заради кофата протеин. Бях доволен от себе си – в началото вдигах 5 пъти 30кг на лежанката, а вече бях направил първата си осмица със 70кг.
• Някъде по средата на пътя ми се наложи да купувам нови карти за фитнес … и ми дойде идеята да си спестя някоя друга тренировка, като я правя вкъщи. Цацулин нещо не ми беше по-вкуса … и реших да си насъбера малко уреди. Първо дойдоха 2 дъмбела по 10кг заедно с крив лост и 2 диска по 5 кг. Малко по късно благодарение на дебнене по форумите се сдобих и с прав лост и 2 диска по 10 кг. Последва застой – следващата крачка за мен беше лежанка, но ми се виждаше адски скъпо, докато един ден не изпадна една за 80лв (благодарение пак на Стембата). След още 40лв за претапициране и няколко лева за боя вече си имахме перфектна, стабилна лежанка.
• Постепенно приближаваме днешният ден … от край време бях убеден, че 5 дневния сплит съм го почнал твърде рано … усещах и липсата на силови тренировки за крака, сякаш отново се плакнех в залата и вкъщи. Тогава Стембата си дойде и тръгнахме на фитнес в Пловдив – базови движения – клек, тяга, лег, раменни преси, гребане … и още няколко изолиращи … и отново се чувствам страхотно!

И плановете за светлото бъдеще:

• Смятам сериозно да започна с тежки тренировки с базови движения в 2 дневен сплит от 15 септември, както и да пия малко повече добавки, но тренировките ще останат сегашните … само, че по-тежки … да се надяваме.
  За добавки съм се спрял на протеин, креатин, комплексно амино, глутамин и рибено масло.
• Освен добавките се опитвам и още да изчистя храненето си, но не твърде рязко.
  Все още хапвам МcDonald’s и KFC, както и сладко (предимно шоколад, поне да не е вафла). Просто гледам да не е твърде често, и по-възможност – сутрин (но не ми се получава винаги).
• Ще допълня домашния фитнес с още тежести – общо още около 40кг, лост за набиране … и, дай боже, стойки за клек (ако намеря на приемлива цена).

Май забравих резултатите

Oпределено силово съм много по-добре, изглеждам доста по-добре (макар и много далеч, от това което трябва и ИСКАМ да бъда) и знам, че съм на прав път.
Килограмите са 93 – далеч по-добре от 115 преди 6 месеца, но вече не следя толкова тях, колкото сантиметъра и огледалото.

Надявам се да продължавам в същия дух, следващият пост ще е с по-конкретно описани резултати, програма, хранене, добавки, изводи .. и снимки.

След нормалното за такива събития закъснение всички бяха настанени и „най-доброто танцово шоу в света“ започна. Не съм танцьор, никога не съм бил, т.е. не мога да изразя мнение на танцьор, а просто на фен – човек, който е гледал клипчета в youtube и тн. Е, та мнението ми на фен е, че бях адски разочарован. Това, което винаги ме е впечатлявало в тези танци, е невероятния синхрон на танцьорите по между им, а и с музиката, това е, което ми е въздействало, когато съм гледал спектакъла на запис. Такова нещо в НДК не видях, видях единствено хвърчащи крайници, разминавания с музиката и с другите танцьори, отпуснати пози … въобще – нещо, което не очаквах да видя на шоу на професионални танцьори.

В интерес на истината, най-ужасни бяха жените – смея да твърдя, че момичетата от клуба за ирландски танци, където танцува приятелката ми, са имали доста по-добри изпълнения от това, което видяхме в зала 1 на НДК (не говоря за бързина, а синхрон на танцьорите и с музиката).

Слава богу, мъжете пооправиха впечатлението, но трябва да се отбележи, че и при тях имаше доста разминавания, като най-фрапиращите бяха на солиста с подложката … някакси не те впечатлява, когато чуваш едни звуци, а движенията на краката му предполагат съвсем други.

Разбира се, трябва да отбележа, че втората част беше значително по-добра, не знам дали беше заради по-емоционално заредените (поне според мен) танци, или защото танцьорите се усетиха и се стегнаха малко, но наистина, нещата изглеждаха доста по-добре след антракта, НО все още бяха далече от това, което всеки може да види от DVD-тата им и клипчетата в youtube.

Държа да отбележа, че знам на какво са способни тези танцьори, и последното, което искам да кажа е, че те не танцуват добре по принцип. Просто тази вечер нe танцуваха добре, все пак е непрофесионално такова отношение към феновете, още повече, че става дума за хората изкупили първите билети няколко месеца преди шоуто (тъй като това беше първото обявено шоу). Оставам с надеждата, че следващия път ще покажат това, което може да се види по DVD-тата!

Вафли „Свежест“ рулират!!!

Eто го моето решение:

a = a.sort().join(",,").replace(/(,|^)([^,]+)(,,\2)+(,|$)/g,"$1$2$4").replace(/,,+/g,",").replace(/,$/,"").split(",");

Има разбира се няколко условия:
1) Трябва внимателно да се избере разделителя (в този случай е „,“)
2) Отговорът е сортиран масив от стрингове!

На първо тестване се справи с масив от думи и числа, но ще продължа да тествам – може би ще изскочи нещо непредвидено.

След двуседмичното ни пребиваване при Стембата, Нино и Батко в Хамбург се завърнах в София на внушителните 110кг. Демек – тежах си на мястото! Оттогава така и не се захванах активно с фитнеса, но благодарение на скуоша съм отново 103кг … което в общи линии значи, че съм там откъдето започнах, но ако погледем по-положително – свалил съм 7кг, а и за кратко съм бил най-тежкия в офиса, което от край време си ми беше цел :) Сега вече мога спокойно да се захвана с фитнеса – и то още утре.

Говорейки за тренировки – много ми допаднаха LiveToLift и тяхната философия, а вече имам и доказателство вкъщи, че наистина персоналните им тренировки дават страхотни резултати.

Засега обаче ще се въздържа от персонална тренировка – смятам, че мога да поставя началото сам и когато след няколко месеца вече съм във форма да потърся съвет и евентуално персонален треньор.

Ами туй то – засега май плана е: три дни фитнес, разбити по мускулни групи, спиране на сладкото и колата или поне ограничаване и разбира се – опит да ям малко по-добре и по-хубава храна.

До след 2 седмици!

На първо време се погрижих да изчистя всичко от прах и да смажа вентилаторите – не е приятно „аудио компютъра“ да вие, докато се опитвам да слушам. След това се погрижих да изключа от BIOS-а абсолютно всичко, което не ми трябва – паралелни, сериини портове, неизползвани шини и тн. Дори си позволих да underclock-на малко паметта и процесора – за свирене на музика не е необходима кой знае каква машина, а по-ниската работна температура е за предпочитане като се има предвид по-малката нужда от охлаждане (спрях вентилаторите на кутията). Позиционирах машинката под телевизора и си спестих използването на монитор, като просто я закачих за телевизора (не е удобно за работа, но така или иначе рядко ми трябва физически да съм на машината).

Относно звука – спрях вградената аудио карта и се сдобих с USB-DAC от Fenkiller – разликата с вградената карта (AC97) е поразителна. Определено препоръчвам.
Говорейки за звука от вградената карта – преди да се сдобия с DAC-а бях инсталирал ASIO драйвъри. Понеже картата ми няма такива от производителя използвах ASIO4ALL. Инсталацията е стандартна, а интеграцията с плейъра става чрез плъгин (поне за winamp и foobar). Още информация четете на bgaudioclub форума.

Тъй като вече преминах към софтуера продължавам със самия плейър – foobar2000. Спрях се на него заради добрите мнения относно качеството на звука, както и заради бързината му – спестени са излишните шарении (е има и скинове разбира се, ако човек иска по-шаренко) за сметка на страхотно бързодействие и изчистен интерфейс. Нагласих да се стартира със системата, за да не се налага след всяко спиране на тока да влизам отдалечено и да го стартирам. За отдалечен достъп използвам Radmin, но той определено не е ключов в цялата инсталация – сравнително рядко ми се налага да го използвам (предимно докато оправях настройки по мрежата и share-ове).

Понеже Radmin е твърде неудачно решение за пускане на музиката (трябва да има инсталиран клиент на всеки компютър желаещ да управлява аудио плейъра, което си е неудобно, въпреки че въпросният клиент е безплатен). Решението беше webinterface към foobar – за winamp има няколко решения, като най-удачно ми се стори AjaxAmp, но няма да се спирам на него, а на foo_httpcontrol.

Този плъгин за foobar2000 вдига малък сървър на 8888 порт (което може да се промени в настройките) и предлага доста читаво API за управление.

За инсталиране на плъгина:

• Сваляте foo_httpcontrol 0.96.5 от горния линк и го разархивирате
• копирате dll-а от архива в папката components в инсталационната папка на foobar – по подразбиране: %ProgramFiles%\foobar2000\components
• копирате папката foo_httpcontrol_data в %APPDATA%\foobar2000

За да достъпите web interface-а, уверете се, че foobar e стартиран на аудио компютъра, отворете браузър (Firefox, Explorer и тн) на вашия компютър и отворете http://ip.na.audio.pc:8888 (заменете ip.na.audio.pc с IP номера на компютъра с foobar). Ще ви се зареди списък с инсталирани скинове – просто изберете някой.

За съжаление стандартните два скина (вторият скин е доста по-добър от default-ния – сваля се пак от горния адрес) не ми допаднаха особено, но затова си има и допълнителни скинове.

За инсталация на скин се отива в гореспоменатата foo_httpcontrol_data папка и папката на скина се копира там. Хубавото е, че можете да имате произволен брой инсталирани скинове – за телефон, за PC и тн.

Аз сам си направих скин за два дни (включен е в списъка с горния линк – desktop PC by vakata – последна версия ще намерите винаги тук) – всеки с известни познания по HTML, CSS и JavaScript може да го стори. Последната версия поддържа освен стандартните функции (просвирване, пауза, спиране, предишен, следващ, добавяне/изтриване в опашката) и търсене, прелистване на мрежата/дисковете, управление на playlist-ове, drag’n'drop, показване/скриване на панели, както и запаметяване на настройките на всеки потребител (чрез бисквитка).

Повечето скинове поддържат търсене в media library, управление на playlist-ове, прелистване на файлове. Относно последното – отново в настройките на програмата се задава от къде да започва прелистването (позволени папки). Най-хубавото е, че може да се разхождате и по мрежата през файловия браузър – т.е. може да достъпите всякакви share-ове и да пускате от тях. При мен (wi-fi G-mode) няма забавяне при изпълняване на FLAC (това разбира се зависи и от конкретните машини, но ако няма прекомерно натоварване на самата машина или мрежата, всичко би трябвало да е ОК).

ПП. Естествено няма нужда да имате отделна машина за да работи – може да инсталирате и на вашата – на мен лично вече ми е по-удобно да ми е отворен един таб в Firefox и оттам да командвам foobar-a, отколкото да активирам неговия прозорец всеки път. (просто за целта в последната стъпка отваряте http://127.0.0.1:8888)

Ето и картинки от web interface-а с моята тема:

Тази нова година за пръв път реших да си направя новогодишно обещание … или по-точно – две обещания (амбициозно начало).

1) Да сваля 15 килограма
От край време само качвам и свалям, но този път ми се иска да се захвана сериозно и да сваля и задържа килограмите. И понеже ми е трудно да се амбицирам, реших на всеки две седмици да пиша какво правя, как го правя и какъв е резултатът до момента. Надявам се това да ми помогне да съм по-постоянен и сериозен.

Разбира се, трябва да уточня гръмкото заглавие – от край време отричам килограмите като мярка за тонус на организма – можеш да тежиш 120кг и да си в страхотна форма или да си 105кг и да си разплут при един и същи ръст. Моята цел е да достигна една добра форма и да съм в тонус. За това реших да се придържам към следната програма:

Смятам да започна с фитнес три пътри седмично. Във всяка тренировка ще включвам високо интензивно кардио и упражения за корем. В отделни дни ще се занимая с: гръди и бицепс, гръб и трицепс, крака и рамене. Конкретните упражнения ще опиша след 2 седмици.
Относно храненето – смятам да огранича сладкото и газираното, както и да се стремя да хапвам повечко чиста храна. Не смятам да се подлагам на драстични диети – не съм привърженик на твърде резките смени в храненето.
И така поставям началото – в момента съм точно 100кг 103кг ^*. Да видим!

^* Преди първата тренировка се премерих на кантара във фитнеса и той показа 103кг. Искам да се придържам към един кантар, и най-удобен ми е този там, за да се меря преди и след тренировка.

2) Да взема някой-друг изпит
Крайно време е да ми се махне и това от главата. Понеже знам, че е нереалистично да завърша тази година, си поставям за цел да взема поне 15 изпита (как хубаво си пасва с 15-те килограма).

Като цяло годината обещава да е интересна и вещае много промени и да се надяваме – все хубави. Пожелавам го на всички – една 2010 изпълнена с положителни промени и много усмивки!

Трябва да си призная, че поначало идеята беше на Игличето и аз не бях твърде ентусиазиран. На Spirit of Burgas не ме бяха изкефили особено много … мъча се да си обясня защо – може би съм бил на друга вълна след Faith no more, или пък бяхме много далече от сцената, а е факт и че озвучаването на Spirit-а беше ужасно. Както и да е – просто мнението ми беше, че имат няколко яки парчета, но не бих се вдигнал да ходя до Петното. E, БЛАГОДАРЯ на Низамска, че ме нави. Опредено беше едно от най-яките музикални изживявания досега. ODD CREW забиха много яко, и то толкова яко, че тока спря :)

Въпреки техническите проблеми, концертът беше перфектен, а момчетата от ODD CREW страхотно се справиха с ситуацията и двата инцидента с тока бяха по-скоро забавни и направиха преживяването още по-уникално. А ето го и парчето (този път СЪС ТОК, но за съжаление с ужасен звук):

Авторските парчета къртеха, но картинката стана още по-добра и с малко Pantera, Rage и Sabbath – ТиСиТуба.ком. Накрая Planet Caravan успокои нещата (а си имаше нужда – когато излизахме, бяхме целите окъпани в бира).

Евала на момчетата! Разбира се си щракнахме и няколко снимки с тях (благодарим за което).

Ето го и целият албум.

Сравнителна табличка

Самото пътуване

Всичко започна с един хубав спринт – изводът е, че когато трамваят е на предишната си спирка, а аз на входа – мога да го хвана на следващата.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Оказа се, че трамвят върви на приблизително 10 минути, така че можех и да си спестя търчането.

Естествено се оказа, че автоматът за билети не работи – глътна ми левчето. Хладнокръвно седнах до него и реших, че ако се качи контрола, ще се бия до последно. Оттам нататък всичко премина гладко – седях си и си пътувах спокойно в полупразния трамвай, а часовникът на ръката ми засичаше минутите.
Замислих се, как ми е най-удобно, бързо и евтино да пътувам и се роди статията, която пиша в момента.

Мислех си, че с изключение на таксито, с трамвай е метро е най-удобно да се пътува … докато не се качих в метрото от спирка Константин Величков – едвам се напъхах във влакчето. Блъсканицата беше само до Сердика и после влакчето беше празно.
Слизайки на метростанция Г. Димитров спрях хронометъра – 35 минути – точно колкото и дори малко по-малко отколкото с маршрутка.

Идва ред на изводите – най-удобно и бързо (около 25-30 минути) е с такси, но струва 10 лева. Най-евтино е с колело, но не бих казал, че е най-удобно, нито пък подходящо за зимата. Маршрутката е доста натъпкана, но пък излиза по-евтино от комбинацията метро/трамвай с редовни билети. В крайна сметка смятам да инвестирам в комбинирани билети (трамвай/метро) за 1.40 или в карта за метро/трамвай 19 и да пътувам седнал, бързо и евтино. Е, няма да се откажа от колелото, но мисля да прибегна до него чак напролет.