След нормалното за такива събития закъснение всички бяха настанени и „най-доброто танцово шоу в света“ започна. Не съм танцьор, никога не съм бил, т.е. не мога да изразя мнение на танцьор, а просто на фен – човек, който е гледал клипчета в youtube и тн. Е, та мнението ми на фен е, че бях адски разочарован. Това, което винаги ме е впечатлявало в тези танци, е невероятния синхрон на танцьорите по между им, а и с музиката, това е, което ми е въздействало, когато съм гледал спектакъла на запис. Такова нещо в НДК не видях, видях единствено хвърчащи крайници, разминавания с музиката и с другите танцьори, отпуснати пози … въобще – нещо, което не очаквах да видя на шоу на професионални танцьори.

В интерес на истината, най-ужасни бяха жените – смея да твърдя, че момичетата от клуба за ирландски танци, където танцува приятелката ми, са имали доста по-добри изпълнения от това, което видяхме в зала 1 на НДК (не говоря за бързина, а синхрон на танцьорите и с музиката).

Слава богу, мъжете пооправиха впечатлението, но трябва да се отбележи, че и при тях имаше доста разминавания, като най-фрапиращите бяха на солиста с подложката … някакси не те впечатлява, когато чуваш едни звуци, а движенията на краката му предполагат съвсем други.

Разбира се, трябва да отбележа, че втората част беше значително по-добра, не знам дали беше заради по-емоционално заредените (поне според мен) танци, или защото танцьорите се усетиха и се стегнаха малко, но наистина, нещата изглеждаха доста по-добре след антракта, НО все още бяха далече от това, което всеки може да види от DVD-тата им и клипчетата в youtube.

Държа да отбележа, че знам на какво са способни тези танцьори, и последното, което искам да кажа е, че те не танцуват добре по принцип. Просто тази вечер нe танцуваха добре, все пак е непрофесионално такова отношение към феновете, още повече, че става дума за хората изкупили първите билети няколко месеца преди шоуто (тъй като това беше първото обявено шоу). Оставам с надеждата, че следващия път ще покажат това, което може да се види по DVD-тата!

Вафли „Свежест“ рулират!!!

Трябва да си призная, че поначало идеята беше на Игличето и аз не бях твърде ентусиазиран. На Spirit of Burgas не ме бяха изкефили особено много … мъча се да си обясня защо – може би съм бил на друга вълна след Faith no more, или пък бяхме много далече от сцената, а е факт и че озвучаването на Spirit-а беше ужасно. Както и да е – просто мнението ми беше, че имат няколко яки парчета, но не бих се вдигнал да ходя до Петното. E, БЛАГОДАРЯ на Низамска, че ме нави. Опредено беше едно от най-яките музикални изживявания досега. ODD CREW забиха много яко, и то толкова яко, че тока спря :)

Въпреки техническите проблеми, концертът беше перфектен, а момчетата от ODD CREW страхотно се справиха с ситуацията и двата инцидента с тока бяха по-скоро забавни и направиха преживяването още по-уникално. А ето го и парчето (този път СЪС ТОК, но за съжаление с ужасен звук):

Авторските парчета къртеха, но картинката стана още по-добра и с малко Pantera, Rage и Sabbath – ТиСиТуба.ком. Накрая Planet Caravan успокои нещата (а си имаше нужда – когато излизахме, бяхме целите окъпани в бира).

Евала на момчетата! Разбира се си щракнахме и няколко снимки с тях (благодарим за което).

Ето го и целият албум.

Сравнителна табличка

Самото пътуване

Всичко започна с един хубав спринт – изводът е, че когато трамваят е на предишната си спирка, а аз на входа – мога да го хвана на следващата.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Оказа се, че трамвят върви на приблизително 10 минути, така че можех и да си спестя търчането.

Естествено се оказа, че автоматът за билети не работи – глътна ми левчето. Хладнокръвно седнах до него и реших, че ако се качи контрола, ще се бия до последно. Оттам нататък всичко премина гладко – седях си и си пътувах спокойно в полупразния трамвай, а часовникът на ръката ми засичаше минутите.
Замислих се, как ми е най-удобно, бързо и евтино да пътувам и се роди статията, която пиша в момента.

Мислех си, че с изключение на таксито, с трамвай е метро е най-удобно да се пътува … докато не се качих в метрото от спирка Константин Величков – едвам се напъхах във влакчето. Блъсканицата беше само до Сердика и после влакчето беше празно.
Слизайки на метростанция Г. Димитров спрях хронометъра – 35 минути – точно колкото и дори малко по-малко отколкото с маршрутка.

Идва ред на изводите – най-удобно и бързо (около 25-30 минути) е с такси, но струва 10 лева. Най-евтино е с колело, но не бих казал, че е най-удобно, нито пък подходящо за зимата. Маршрутката е доста натъпкана, но пък излиза по-евтино от комбинацията метро/трамвай с редовни билети. В крайна сметка смятам да инвестирам в комбинирани билети (трамвай/метро) за 1.40 или в карта за метро/трамвай 19 и да пътувам седнал, бързо и евтино. Е, няма да се откажа от колелото, но мисля да прибегна до него чак напролет.

Всичко започва с регистрация. Тя е безплатна и става бързо, аз се регистрирах като физическо лице. За съжаление регистрациите се одобряват, така че може да се наложи да почакате няколко дни.

След като регистрацията е одобрена, вече може да достъпите акаунта си и да конфигурирате сайта си, да вземете малко javascript и да го сложите на страницата си. Елементарно и бързо е, а ако искате да отделните малко повече време може да настроите рекламите да излизат в цветовете на Вашия сайт (заслужава да се отбележи, че бели букви на бял фон и тн. не работи). Реклами няма да се появят веднага, но ако сте съгласни може докато няма реклами Google да показва на тяхно място Public Service Ads (от рода на „спасете горите“ и тн примерно). Не може да пипате много визуализацията на блокчето (тъй като е iframe), но все пак донякъде може да си поиграте – освен размер и тема, във вашия CSS може да го центрирате примерно и тн.

Важно е да се отбележи, че след като вече имате AdSense, страниците Ви ще се индексират доста по-бързо (да не кажа мигновено). Макар до колкото знам Google да не признават връзка между двата бота (този, който обхожда за да провери какви реклами да покаже тъй като рекламите са контекстно зависими, и този, който се използва в търсачката) няма човек, който да не е забелязал светкавичното индексиране ако имаш AdSense. В крайна сметка това си е още един плюс.

След като започнете да трупате центове и долари, няма много какво да направите, освен да пишете качествено съдържание и да промотирате сайта си (нещо, в което аз не съм успял много). Макар да виждате приходите ден по ден, чертата се тегли в края на месеца. Когато в края на някой месец достигнете 100$, в края на следващия ще Ви бъдат изпратени парите (освен ако разбира се, не посочите друго в настройките).

Хубавото е, че когато съберете парите може да ги получите с Western Union, а не както беше преди – с чек. НО е важно да активирате профила си – това става с писмо, в което Google Ви изпраща PIN. За мен това беше голяма перипетия – изпращах си PIN-а на три различни „сигурни“ адреса, но той така и не пристигна (не знам дали вината беше моя, на пощите или на Google). Така или иначе – имате право на 3 изпращания на PIN (мисля, че бяха през минимум месец всяко), след като свършат и още нямате PIN, може да се обърнете директно към Google – така направих и аз – за щастие явно често се случва и формата беше автоматизирана – след попълване получавате писмо, на което трябва да отговорите с копие на документ удостоверяващ Вашата самоличност. Аз изпратих лична карта (условието е адреса на този документ да съответства на адреса, на който сте си изпращали PIN). Тъй като не бях изпращал на адреса по лична карта, обясних в писмото защо е различен и … отговор НЕ ПОЛУЧИХ. После дефинирах глупост – опитах пак същата процедура – пак същия резултат. И тогава просто влязох в профила си, смених си адреса и … О ЧУДО – профилът ми беше активиран!

После всичко стана бързо – активирах профила в края на септември, на 2 октомври теглиха чертата и в профила ми се появи съобщение каква сума ще ми бъде изпратена … и на 27 октомври се появи съобщение, че сумата ми е готова за взимане от 28-ми, във всеки клон на Western Union.

Днес отидох, попълних няколко формуляра (доста бавна процедура, при положение, че имам номера на транзакцията, но както и да е – с чек щеше да е доста по-неприятно) и си взех парите! Доколкото знам има доста блогъри вече и в България, които изкарват сериозни пари от това, така че – пробвайте и Вие. Определено преди доста се дразних на рекламите, но от една-две години насам ги възприемам, като необходимо зло, стига да не се прекалява с тях.

В тази връзка – ако имате хубав Google рейтинг – опитайте и TNX – от тях си докарвам по около 30$ месечно – не е много, но пък колкото за хостинг и домейн стига (а плащанията стават и към PayPal)!

Лайт версия е, понеже по принцип може да се приготвят повечето неща вкъщи, да се сложат повече продукти, както и да се украси, но моята става за 7-8 минути и е семпла, но пък вкусна!

Какво представлява всъщност и какви са продуктите?
Представлява палачинкова торта, за която са необходими:

• 10 палачинки
• 2 кренвирша
• 1 малка лютеница
• 1 кутийка Снежанка
• 1 кутийка Руска салата
• 70тина грама настърган кашкавал

Разбира се, ако предпочитате други салати – пробвайте с тях. По принцип доста добре се получава с кисели краставички и майонеза, вместо със снежанка. Пилешката салата е добър заместител на руската, а и кренвиршите може винаги да замените с нещо по-благородно.

Започвам като настъргвам кренвиршите – за целта си имам прекрасно уредче за 10лв от Метро – в началото не вярвах, че ще е толкова добро, но се оказа перфектно. Ако нямате настърган кашкавал – сега е момента да го настържете.

Препоръчвам да се използва сравнително плоска чиния, за да е по-лесно за рязане после. Та след като съм сложил първата палачинка, я намазвам със снежанка. Започвам със снежанка, понеже е по-“течна“ и не надува толкова тортата още отдолу, ако започна с руската, още на втория-третия блат и тортата е вече доста тумбеста. Докато редя по принцип гледам да понатискам палачинките, за да се разпредели равномерно плънката.

По принцип след първия блат слагам 1/3-та от лютеницата и половината кренвирши, после руска салата – нея я разделям на две – за един блат отива малко под половината пакетче. Т.е. разделям я на два блата и една голяма лъжица остава за готвача :).

Та след блата с руската слагам лютеница с горе-долу целия кашкавал, после отново снежанка, руска, после лютеница и остатъка кренвиршите .. и тн. Обикновено преди последната палачинка слагам всичко останало – в случая – малко руска, кашкавал и лютеница. От снежанката трябва да е останало около 1/3-та пакетче – с нея „глазирам“ тортата. Ако ви се занимава може да я украсите (аз бях правил като Куатро Стаджоне – четири разноцветни зони върху тортата), но обикновено съм твърде гладен за да се занимавам :). Бам, в хладилника и след 10 минути съм готов за хапване.

А ако е останало малко снежанка – винаги ще се намери някой Груди да я дооближе!

И понеже едва ли мога да кажа нещо кой знае колко умно за Майк Патън, или да разбуля тайната на рецептата за White Russian, а пък картинг уменията ми явно не биха помогнали много на който и да е – остава ми само да покажа една малка галерия с избрани снимки от лятото.

ПП: Ето какво написаха самите Гуано на сайта си:

Wow!
This has been a killer weekend!
Ok, we expected Sofia to be a very special event…
but it turned out to be incredible!!
Thanks to you all for attending the show and making
this one of the best Guano Apes experiences ever! …

Е, чакаме ви пак!

Отидох с приятели на салса купа България (или както там се казваше). Събитието беше в зала универсиада и входът струваше 15 лева.
Като изключим факта, че състезанието започна с близо час закъснение, първоначалните ми впечатления бяха добри – кокетни лаптопчета за журито (е не бяха еднакви всичките, но нека не съм придирчив), хубава, добре осветена сцена и що годе добър водещ (поне доста ни забавляваше). След това обаче започнаха разочарованията …

Щеше ми се като е Купа България и се провежда в София, шоуто да се води на български, а не на английски … и да не карат и бедните български танцьори да говорят на английски, но да кажем, че това може да се оправдае с факта, че все пак е кръг от международно състезание.

Шоуто отвориха две „кръшни“ близначки (смисъл, че двете една до друга нямаше как да минат през входа). Дори да разширим понятието пищна, за да обхване и техните размери, и да приемем, че в латино танците е нормално да си пищен… това не оправдава тоталната липса на синхрон (аз поне си го обяснявам с това, че са близначки – нормално е – едната е излязла няколко минути след другата и все още търсят синхрона).

Следваха няколко двойки, на които наистина свалям шапка – не твърде, че разбирам, но съдя по чувството, което ми оставиха, и по начина, по който се движиха. Само заради тях (помня само три от имената – Евгени, Лили и Кики) и приятното прекарване с приятелите вечерта си заслужаваше! НО всички други „професионалисти“ сякаш имаха нужда от малко грес по ставите … начупено, трудно … с грешки.

Може би тук е момента да отбележа, че ако състезанието е било аматьорско, а не професионално, то тогава може би входа не трябваше да е 15 лева? (за справка – входът за „Имане“ на ансамбъл „Пирин“ в НДК, което съм описал по долу, беше 5 лева)

На следващия ден пътувах с новото метро (от Г. Димитров до стадион В. Левски). Пътуването започна с лека спънка – аз и една колежка слязохме в подлеза, доближихме плъзгащата се врата, зад вратата се виждаше новия лъскав перон и … вратата не се отвори … На нея беше залепена малка бележчица „Вратата не работи, НО метрото работи. Влезте отгоре“. Дотук разбираме, че Софийска община се грижи за нашето здраве и добър външен вид – повторете два пъти на ден, 5 дни в седмицата и сте готови за бикини след само месец катерене по стълбите. Както и да е – преглътнахме факта, че бележката можеше да е преди стълбите или поне да не е написана на лист от тефтерче.

На другия вход ни посрещна опашка – реших да си купя билет от автомат … нито един не работеше. Наредихме се на опашката – беше наш ред, когато се чу, че долу спира метрото, „чудесно“ – помислих си аз – „тъкмо навреме“. Е, изглежда малко бях избързал с мисленето. Апаратът за билети сдъвка нашите два билета и спря да работи. Естествено, трябваше нова лента с билети … нови билети … и изпуснахме влакчето.
Слизайки на самия перон осъзнахме, че има по един перон от двете страни – т.е. има значение от коя страна слизаш – слава богу – бяхме уцелили правилната … Но иначе – поздравления а гениалната инженерна мисъл – вместо един голям централен перон и от двете страни релси – два малки и по средата – релси. Говорейки за гениални инженерни проникновения – използвайки подлеза на метрото не можеш да минеш от другата страна на булеварда, мисля, че е било необходимо специално проектиране, за да се получи така.
Реших да се огледам за светлинно табло, на което да пише след колко минути ще е следващото влакче – е, въпросното табло не работеше и показваше само часа …
Може би в заключение трябва да кажа, че наистина беше приятно да стигна от Г. Димитров до Васил Левски за 8 минути, но за толкова години работа … няма как да не попитам – не можеше ли да е малко по-изпипано и професионално?

Стигнах и до „Имане“ на ансамбъл Пирин (чийто сайт между другото се опита да ми „подари“ троянец – колко професионално изпълнен сайт). От няколко години Игличето (приятелката ми), нейните родители и аз ходим на представленията на ансамбъл Пирин в НДК. Искам да кажа, че досега винаги съм бил впечатлен, но не и тази година. Макар че е нов спектакъл, грешките бяха твърде много. Не мога да отрека, че някои от сцените бяха прекрасни, но голяма част бяха доста под обичайното ниво. Не е това, което човек би очаквал от професионален ансамбъл. Длъжен съм отново да подчертая обаче, че все пак „Имане“ много ми хареса и го препоръчвам горещо.

Та всичките тези професионални изпълнения и решения ме накараха да се замисля, за манталитета на българина. Защо сме готови да вложим много повече усилия и мисъл в това, как да не свършим нещо, и да се измъкнем с най-малко работа, отколкото би ни коствало да си я свършим качествено. Когато бях малък, изстисквах малко паста в мивката и мокрех четката за зъби и зъбите си … на това ми напомня.

Говорейки за професионализъм, няма как да не спомена интернет доставчика си – Мегалан . За разлика от повечето хора, които познавам, мога да го спомена само с добро! Бях очарован от факта, че когато ми изтече предплатения период и няколкото дни гратис, можех да отварям само сайта на доставчика И EPAY.BG, където можех да платя! И имах интернет 15 минути след като платих в 1 часа през нощта!
Преди няколко седмици кучето ми прегриза кабела – естествено понеже тока беше спирал по същото време, автоматично реших, че е някой рутер по пътя и се обадих възмутен (в 8 часа вечерта). Дойде екип в 9 … оправиха ми кабела (докато се червих) и ми препоръчаха да си го преместя да минава от другаде. Накрая дори не поискаха да вземат пари за услугата. Преди няколко дни кучето пак го прегриза (макар че го бях преместил) – обадих се в 15:30 и поисках екип да дойде – екипа дойде в 16:00. Знам, че звучи малко като реклама – но поне е заслужена!