Лайт версия е, понеже по принцип може да се приготвят повечето неща вкъщи, да се сложат повече продукти, както и да се украси, но моята става за 7-8 минути и е семпла, но пък вкусна!

Какво представлява всъщност и какви са продуктите?
Представлява палачинкова торта, за която са необходими:

• 10 палачинки
• 2 кренвирша
• 1 малка лютеница
• 1 кутийка Снежанка
• 1 кутийка Руска салата
• 70тина грама настърган кашкавал

Разбира се, ако предпочитате други салати – пробвайте с тях. По принцип доста добре се получава с кисели краставички и майонеза, вместо със снежанка. Пилешката салата е добър заместител на руската, а и кренвиршите може винаги да замените с нещо по-благородно.

Започвам като настъргвам кренвиршите – за целта си имам прекрасно уредче за 10лв от Метро – в началото не вярвах, че ще е толкова добро, но се оказа перфектно. Ако нямате настърган кашкавал – сега е момента да го настържете.

Препоръчвам да се използва сравнително плоска чиния, за да е по-лесно за рязане после. Та след като съм сложил първата палачинка, я намазвам със снежанка. Започвам със снежанка, понеже е по-“течна“ и не надува толкова тортата още отдолу, ако започна с руската, още на втория-третия блат и тортата е вече доста тумбеста. Докато редя по принцип гледам да понатискам палачинките, за да се разпредели равномерно плънката.

По принцип след първия блат слагам 1/3-та от лютеницата и половината кренвирши, после руска салата – нея я разделям на две – за един блат отива малко под половината пакетче. Т.е. разделям я на два блата и една голяма лъжица остава за готвача :).

Та след блата с руската слагам лютеница с горе-долу целия кашкавал, после отново снежанка, руска, после лютеница и остатъка кренвиршите .. и тн. Обикновено преди последната палачинка слагам всичко останало – в случая – малко руска, кашкавал и лютеница. От снежанката трябва да е останало около 1/3-та пакетче – с нея „глазирам“ тортата. Ако ви се занимава може да я украсите (аз бях правил като Куатро Стаджоне – четири разноцветни зони върху тортата), но обикновено съм твърде гладен за да се занимавам :). Бам, в хладилника и след 10 минути съм готов за хапване.

А ако е останало малко снежанка – винаги ще се намери някой Груди да я дооближе!

Първата приятна изненада бе, че макар никъде в Интернет да не са описани, има микробуси от Бургас към Синеморец и обратно и то доста често. Разбира се, пътя беше едно прекрасно приключение, защото доста лакътушеше и се отбивахме в всички по-големи крайморски селища. Освен това шосето явно отдавна не е ремонтирано и доста друсаше. Мисля, че ако съм имал наченки на камъни в бъбреците, то след две пътувания по маршрута Бургас-Синеморец, вече няма за какво да се притеснявам. Подозирам, че подскачащия микробус може да се справи и с гръбначни искривявания с няколко сеанса. Но в крайна сметка – 60 км и 2 часа по-късно бяхме в Синеморец.

Оказа се доста приятно местенце – достатъчно малко за да стигаш от край до край пеша за 20тина минутки и достатъчно голямо за да не е скучно. Отседнахме в Къща за гости „Прохлада“ – четириетажна нова сграда, близо до втория плаж (там където река Велека се влива в Черно море). Стаите бяха чисти и уютни, нямахме проблеми с чистота, вода и тем подобни, а имахме на разположение и място за барбекю (от което не можахме да се възползваме за съжаление). Освен вече задължителния телевизор с кабелна имаше и WiFi, което си беше приятна изненада. Собствениците бяха много мили и определено бих препоръчал мястото, защото наистина така се чувстваш, все едно си на гости, няма я типичната за хотелите в по-големите крайморски куророти надменност и отчужденост. Въобще, личеше си, че хората се бяха постарали да ни е удобно.

Първата вечер се разходихме до втория плаж – там освен едно заведение няма постройки. Шамандурата беше само на 2 метра от брега, а и морето беше доста бурно – т.е. не ставаше много за къпане и подозорам, че дори когато е спокойно, рязкия наклон няма да се понрави на недобре плуващите. Но пък мястото е доста красиво, тъй като плажната ивица е затворена между морето и река Велека – от едната ти страна е море, а от другата река. Реката е доста спокойна, но явно не беше тинеста, защото доста хора се къпеха в нея.

От към заведения Синеморец се оказа, че има какво да предложи още на първия ни ден там – Албатрос е прекрасно ресторантче, в което правят страхотен чеснов таратор, което се понрави на всички ни. Освен това в доста от блюдата имаше чесън, от което компанията беше във възторг. Иначе имаше и рибни ресторанти, пица, скара и тн. А на крак хапвахме банички с боза и кифли, Фурнети или палачинки и дюнери. За 5 дни не успяхме да обиколим всички заведения (може би защото редовно се завръщахме в любимия ни Албатрос). Но така или иначе – заведения има, а специално в Албатрос, освен, че беше вкусно, не беше и по-скъпо отколкото в София.

Говорейки за заведения, няма как да не спомена двете заведения на първия плаж – „Куцата медуза“ и … коктейлното заведение. „Куцата медуза“ ни посрещна с надпис „На плажа има много цици, но само при нас има пици“, след това обещаващо начало, може да се каже, че бяхме впечатлени – приятна сенчица, непрестанен лек ветрец и голяма Стела за 2 лева! И това на самия плаж … просто страхотно. Като цяло цените в Синеморец бяха повече от нормални, само на няколко пъти бяхме неприятно изненадани от сладоледите Jimmy’s, но пък Делта явно са с фиксирани цени и се ориентирахме към тях. Второто заведение на плажа, което посетихме беше само за коктейли – бирата отново беше два лева, а White Russian – 5 лева. Беше и адски вкусен – дотолкова, че сме се навили да си купим книга за коктейли и да поекспериментираме вкъщи.

Въпросния първи плаж е на около 15 минутки пеша от вилата ни, има и паркинг, който струва 2 лева за целия ден. Може да си наемеш шезлонг и чадъри, но ние си носихме наши чадъри и кърпи. Морето е достатъчно плитко доста навътре дори за такива като мен (не мога да плувам, но пък доста добре потъвам), а има и спасители. Пясъчната ивица се чисти всяка вечер, а кофите разположени през 50 метра също се събират – плажът е много поддържан.
Има футболно и волейболно игрище. Учих се да играя волейбол! Мисля, че напредвам доста добре. Имаше и доста хора, с който да играем – все „народни“ хора. Хубавото на курорта е, че липсваха типичните за черноморието ни надувки с джипове и спортни колици. Нямаше и момчета с дебели вратлета и ланци.

Точно преди нас явно имаше малко нашествие от скакалци, които определено можеха да се отбележат като отделен вид в учебниците по биология – най-вече заради размера си – бяха огромни! За щастие във вилата не срещнахме нито един, а по пътя за плажа на няколко пъти виждахме, но само единични бройки – явно се бяхме разминали с нашествието.

Говорейки за животники – до вилата ни имаше няколко гнезда на щъркели и беше много интересно да ги наблюдаваме толкова отблизо, впечатляващо беше, че видяхме и рибка във водата – явно Синеморец е достатъчно далече от индустрията. Това пролича и от ясното небе през нощта – толкова чисто, че една вечер ходихме на плажа да гледаме звездите – беше наистина впечатляващо.

Казано накратко – Синеморец е уютно местенце, с добри ресторанчета, прекрасни плажове и прохладни вечери.
Няма как да не си пожелая да намерим Синеморец такъв и догодина!

Аз и Игличето решихме да си вземем храна за вкъщи и решихме да се възползваме от услугите на градския транспорт. Отивайки на спирката обаче видяхме, че идва 72 и нямаше време да си купим билети от иначе толкова любезните лелки. Та, качваме си се ние в автобуса и питам шофьора дали има билети – нямаше.

Замислих се за евентуални разправии с контрольори, но все пак Игличето беше до мен. Освен това предния ден ни провери контрольор – младо момче, с панталон и риза, изпълнен с разбиране, усмихнат и ведър. На следващата спирка обаче влетя група потни чичковци, изпълнени с ненавист към Вселената и жителите й. Развикаха се за билети. Понеже нямах намерение да се обяснявам за билетите, просто извадих два лева и ги държах в ръката си докато един тъмен балкански субект с бадж на лъскавия си врат говореше с шофьора.
След това се насочи към мен – очаквах разговор, но останах с зяпнала уста и празна ръка… Чичото мина покрай мен и с отработено движение скри двата ми лева в лапата си. За момент помислих, че просто ще мине от другата ми страна за да ми даде билетчета, но той продължи и започна да увещава някакъв младеж да слезе, защото нямал билет. Тъй като бях втрещен и явно нямаше да реагирам (видимо по позицията на долната ми челюст) Игличето попита най-мило къде са ни билетите. Тъмният субект се обърна и ни изгледа с изумено изражение – явно подобна наглост никога не му се бе случвала и се чудеше как да реагира… Със същото отработено движение двата лева неусетно се озоваха обратно в ръката ми и чичото видимо ядосан ни каза да слизаме…

Тук вече знаех какво следва – „На какво основание ние карате да слезем?“ – с повишаваща се интонация и тон предсказващ скандал, ако събеседникът би имал неблагоразумието да отговори нещо. Чичото се оттегли … беден, без дори пукнати два лева в джоба …

Вече сме в Пикадили и пазаруваме – вълшебно място е това Пикадали, но пък правят интересни промоции… Мисля че снимката говори сама за себе си. Чаках половин час да ми обясни някой що за промоция е това, но не намерих.

Сега остана последното трето действие. Пътувахме в 94 от SCC ^CCS покрай НДК в крайна дясна лента, когато изведнъж син опел ни задмина отляво (или по-точно е да се каже – ПОЧТИ ни задмина) и заби рязко спирачки в опит да завие надясно пред автобуса.

Е, не се получи!

Крайният резултат беше одраскана броня на автобуса и поредната огъната ламарина за Опела (който явно често имаше подобни приключения съдейки по състоянието на стопове, ламарини и тн). От Опела изскочи едно русо възмутено създание, огледа за щети, скара се на шофьора на автобуса и понечи да си тръгне. Шофьорът я помоли да остане за да повикат КАТ, но тя му предложи да не викат – щели на него да му вземат точки, а не на нея – тя вина нямала… Довода който приложи в защита на това твърдение беше:

„Като ни виждаш как летим отляво, не можа ли да намалиш“.

За нея много хартия е изписана и още повече псувни пиперлии са изречени. Факт е, че вода почти няма, което затруднява нормалното използване на съоръжението. Още по-трагичен факт е, че някои от нашите колеги никак не се смущават от това да си излязат без да пуснат макар и слабата вода, камо ли да изчистят.

В тази връзка преди няколко месеца собственоръчно бях закачил едно мило събщение:

Може би на някои от колегите му се е наложило да се разправя с резултатите от пребиваването на някой, не-спазил моя съвет. И днес намерих това:

Оградено в червено виждате нашето „казанче“ – връх на модерните тоалетни технологии.

И накрая – последен апел: