Като за начало – стигнах до „връх“ (или дъно?) в постиженията си – 115 кг (за съжаление нямам снимка от тогава).
От април-май започнах да тренирам по-сериозно благодарение на:

• Игличето – защото ме юркаше и подкрепяше (и имаше карта с много посещения),
• Дребносръчко – защото му се ходеше на фитнес и ме вдигна и мене,
• Стембата – защото амбицираше с резултати и съвети.

Този път още от самото начало взех едно решение, което безкрайно много ми помогна нататък и все още ми помага – да променям всичко плавно. Знам, че са много модерни думите „ударно“, „експлозия“, „промени живота си“ и прочее, но който е опитвал да направи рязка промяна знае, че не е толкова лесно. Обикновено хората, които имат волята и психиката да направят тази промяна, нямат нужда от нея. Моите опити за рязка смяна на режима (хранителен, тренировъчен … всякакъв) винаги са завършвали печално.

Правим всичко плавно, без резки смени и всичко си идва на мястото.

Казвам правим, защото Игличето ме подкрепя и съм сигурен, че ако и тя не беше запалена колкото мен, аз нямаше да издържа и този път.

Ето етапите, през които минах:

• Започнах само с ходене на фитнес – никакви хранителни режими, никакви добавки, дори никакви свободни тежести.
  Просто отивах и се плакнех на машините, както съм правил и преди. Това ми беше необходимо първите няколко пъти … чувствах се комфортно психически. Започнах с двудневен сплит, 3 пъти седмично – гърди/трицепс, гръб/бицепс, ако можех да се върна, не бих го направил различно, макар да осъзнавам, че е грешно (за това – в следващата статия) – просто ако се бях хвърлил в дълбокото психически нямаше да издържа.
• Постепенно минах на свободни тежести, слушайки Стембата и четейки доста материали, интересът ми към бодибилдинга нарастваше малко по малко. Взех си и малка кофа протеин и си допих аминото и глутамина от предишен неуспешен опит да тренирам. Малко по-късно последва голяма кофа протеин.
• След известно време започнах пак да карам колело до работа, което ми осигури плавно преминаване към кардио тренировките и ми се отрази много добре – започнах да свалям още по-бързо, без натоварването на тичането (имам скъсани кръстни връзки и минискус на едното коляно).
• Килограмите се топяха и започнах да се замислям за по-активно кардио – започнах да тичам на пътеката и с метода на пробата и грешката открих, че се чувствам много по-добре ако тичам СЛЕД силовата част (после вече четох и разбрах защо – отново материал за следващата статия).
• Малко по-късно вече бях готов за следващата стъпка – кардио сутрин (и не на пътека – и пак – следващата статия), на гладно … и то последвано от закуска – овес, кисело мляко и фреш, и ми харесваше (и все още ми харесва и това закусвам). На този етап осъзнах, че ако някой ми беше казал да направя всичките тези промени в режима си – нямаше да го направя или щях да издържа максимум седмица.
• И ето – вече правех 5-6 тренировки в седмицата (знам вече от опит, че не е оптимално … така де … следващата), тичайки на гладно сутрин, ядейки овес и варени яйца и унищожавайки световните запаси от прясно мляко заради кофата протеин. Бях доволен от себе си – в началото вдигах 5 пъти 30кг на лежанката, а вече бях направил първата си осмица със 70кг.
• Някъде по средата на пътя ми се наложи да купувам нови карти за фитнес … и ми дойде идеята да си спестя някоя друга тренировка, като я правя вкъщи. Цацулин нещо не ми беше по-вкуса … и реших да си насъбера малко уреди. Първо дойдоха 2 дъмбела по 10кг заедно с крив лост и 2 диска по 5 кг. Малко по късно благодарение на дебнене по форумите се сдобих и с прав лост и 2 диска по 10 кг. Последва застой – следващата крачка за мен беше лежанка, но ми се виждаше адски скъпо, докато един ден не изпадна една за 80лв (благодарение пак на Стембата). След още 40лв за претапициране и няколко лева за боя вече си имахме перфектна, стабилна лежанка.
• Постепенно приближаваме днешният ден … от край време бях убеден, че 5 дневния сплит съм го почнал твърде рано … усещах и липсата на силови тренировки за крака, сякаш отново се плакнех в залата и вкъщи. Тогава Стембата си дойде и тръгнахме на фитнес в Пловдив – базови движения – клек, тяга, лег, раменни преси, гребане … и още няколко изолиращи … и отново се чувствам страхотно!

И плановете за светлото бъдеще:

• Смятам сериозно да започна с тежки тренировки с базови движения в 2 дневен сплит от 15 септември, както и да пия малко повече добавки, но тренировките ще останат сегашните … само, че по-тежки … да се надяваме.
  За добавки съм се спрял на протеин, креатин, комплексно амино, глутамин и рибено масло.
• Освен добавките се опитвам и още да изчистя храненето си, но не твърде рязко.
  Все още хапвам МcDonald’s и KFC, както и сладко (предимно шоколад, поне да не е вафла). Просто гледам да не е твърде често, и по-възможност – сутрин (но не ми се получава винаги).
• Ще допълня домашния фитнес с още тежести – общо още около 40кг, лост за набиране … и, дай боже, стойки за клек (ако намеря на приемлива цена).

Май забравих резултатите

Oпределено силово съм много по-добре, изглеждам доста по-добре (макар и много далеч, от това което трябва и ИСКАМ да бъда) и знам, че съм на прав път.
Килограмите са 93 – далеч по-добре от 115 преди 6 месеца, но вече не следя толкова тях, колкото сантиметъра и огледалото.

Надявам се да продължавам в същия дух, следващият пост ще е с по-конкретно описани резултати, програма, хранене, добавки, изводи .. и снимки.

След двуседмичното ни пребиваване при Стембата, Нино и Батко в Хамбург се завърнах в София на внушителните 110кг. Демек – тежах си на мястото! Оттогава така и не се захванах активно с фитнеса, но благодарение на скуоша съм отново 103кг … което в общи линии значи, че съм там откъдето започнах, но ако погледем по-положително – свалил съм 7кг, а и за кратко съм бил най-тежкия в офиса, което от край време си ми беше цел :) Сега вече мога спокойно да се захвана с фитнеса – и то още утре.

Говорейки за тренировки – много ми допаднаха LiveToLift и тяхната философия, а вече имам и доказателство вкъщи, че наистина персоналните им тренировки дават страхотни резултати.

Засега обаче ще се въздържа от персонална тренировка – смятам, че мога да поставя началото сам и когато след няколко месеца вече съм във форма да потърся съвет и евентуално персонален треньор.

Ами туй то – засега май плана е: три дни фитнес, разбити по мускулни групи, спиране на сладкото и колата или поне ограничаване и разбира се – опит да ям малко по-добре и по-хубава храна.

До след 2 седмици!

Тази нова година за пръв път реших да си направя новогодишно обещание … или по-точно – две обещания (амбициозно начало).

1) Да сваля 15 килограма
От край време само качвам и свалям, но този път ми се иска да се захвана сериозно и да сваля и задържа килограмите. И понеже ми е трудно да се амбицирам, реших на всеки две седмици да пиша какво правя, как го правя и какъв е резултатът до момента. Надявам се това да ми помогне да съм по-постоянен и сериозен.

Разбира се, трябва да уточня гръмкото заглавие – от край време отричам килограмите като мярка за тонус на организма – можеш да тежиш 120кг и да си в страхотна форма или да си 105кг и да си разплут при един и същи ръст. Моята цел е да достигна една добра форма и да съм в тонус. За това реших да се придържам към следната програма:

Смятам да започна с фитнес три пътри седмично. Във всяка тренировка ще включвам високо интензивно кардио и упражения за корем. В отделни дни ще се занимая с: гръди и бицепс, гръб и трицепс, крака и рамене. Конкретните упражнения ще опиша след 2 седмици.
Относно храненето – смятам да огранича сладкото и газираното, както и да се стремя да хапвам повечко чиста храна. Не смятам да се подлагам на драстични диети – не съм привърженик на твърде резките смени в храненето.
И така поставям началото – в момента съм точно 100кг 103кг ^*. Да видим!

^* Преди първата тренировка се премерих на кантара във фитнеса и той показа 103кг. Искам да се придържам към един кантар, и най-удобен ми е този там, за да се меря преди и след тренировка.

2) Да взема някой-друг изпит
Крайно време е да ми се махне и това от главата. Понеже знам, че е нереалистично да завърша тази година, си поставям за цел да взема поне 15 изпита (как хубаво си пасва с 15-те килограма).

Като цяло годината обещава да е интересна и вещае много промени и да се надяваме – все хубави. Пожелавам го на всички – една 2010 изпълнена с положителни промени и много усмивки!