Мина известно (доста) време откакто писах за фитнес. Бях обещал двуседмични статии – е, не стана. Може би защото писането не ме стимулира толкова (нямам и дневник), може би защото губи време, а може би и защото има прекрасни ресурси, от където да се чете и едва ли моят блог ще стане едно от тези места – нямам още опита и знанията за целта. Тук ще споделя какво се случи с мен последните 6 месеца по отношение на фитнес, хранене и отслабване, а в следваща статия ще разкажа подробно за пробите, грешките, четенето и изводите, които съм си направил.
Като за начало – стигнах до „връх“ (или дъно?) в постиженията си – 115 кг (за съжаление нямам снимка от тогава).
От април-май започнах да тренирам по-сериозно благодарение на:
- Игличето – защото ме юркаше и подкрепяше (и имаше карта с много посещения),
- Дребносръчко – защото му се ходеше на фитнес и ме вдигна и мене,
- Стембата – защото амбицираше с резултати и съвети.
Този път още от самото начало взех едно решение, което безкрайно много ми помогна нататък и все още ми помага – да променям всичко плавно. Знам, че са много модерни думите „ударно“, „експлозия“, „промени живота си“ и прочее, но който е опитвал да направи рязка промяна знае, че не е толкова лесно. Обикновено хората, които имат волята и психиката да направят тази промяна, нямат нужда от нея. Моите опити за рязка смяна на режима (хранителен, тренировъчен … всякакъв) винаги са завършвали печално.
Правим всичко плавно, без резки смени и всичко си идва на мястото.
Казвам правим, защото Игличето ме подкрепя и съм сигурен, че ако и тя не беше запалена колкото мен, аз нямаше да издържа и този път.
Ето етапите, през които минах:
- Започнах само с ходене на фитнес – никакви хранителни режими, никакви добавки, дори никакви свободни тежести.
Просто отивах и се плакнех на машините, както съм правил и преди. Това ми беше необходимо първите няколко пъти … чувствах се комфортно психически. Започнах с двудневен сплит, 3 пъти седмично – гърди/трицепс, гръб/бицепс, ако можех да се върна, не бих го направил различно, макар да осъзнавам, че е грешно (за това – в следващата статия) – просто ако се бях хвърлил в дълбокото психически нямаше да издържа. - Постепенно минах на свободни тежести, слушайки Стембата и четейки доста материали, интересът ми към бодибилдинга нарастваше малко по малко. Взех си и малка кофа протеин и си допих аминото и глутамина от предишен неуспешен опит да тренирам. Малко по-късно последва голяма кофа протеин.
- След известно време започнах пак да карам колело до работа, което ми осигури плавно преминаване към кардио тренировките и ми се отрази много добре – започнах да свалям още по-бързо, без натоварването на тичането (имам скъсани кръстни връзки и минискус на едното коляно).
- Килограмите се топяха и започнах да се замислям за по-активно кардио – започнах да тичам на пътеката и с метода на пробата и грешката открих, че се чувствам много по-добре ако тичам СЛЕД силовата част (после вече четох и разбрах защо – отново материал за следващата статия).
- Малко по-късно вече бях готов за следващата стъпка – кардио сутрин (и не на пътека – и пак – следващата статия), на гладно … и то последвано от закуска – овес, кисело мляко и фреш, и ми харесваше (и все още ми харесва и това закусвам). На този етап осъзнах, че ако някой ми беше казал да направя всичките тези промени в режима си – нямаше да го направя или щях да издържа максимум седмица.
- И ето – вече правех 5-6 тренировки в седмицата (знам вече от опит, че не е оптимално … така де … следващата), тичайки на гладно сутрин, ядейки овес и варени яйца и унищожавайки световните запаси от прясно мляко заради кофата протеин. Бях доволен от себе си – в началото вдигах 5 пъти 30кг на лежанката, а вече бях направил първата си осмица със 70кг.
- Някъде по средата на пътя ми се наложи да купувам нови карти за фитнес … и ми дойде идеята да си спестя някоя друга тренировка, като я правя вкъщи. Цацулин нещо не ми беше по-вкуса … и реших да си насъбера малко уреди. Първо дойдоха 2 дъмбела по 10кг заедно с крив лост и 2 диска по 5 кг. Малко по късно благодарение на дебнене по форумите се сдобих и с прав лост и 2 диска по 10 кг. Последва застой – следващата крачка за мен беше лежанка, но ми се виждаше адски скъпо, докато един ден не изпадна една за 80лв (благодарение пак на Стембата). След още 40лв за претапициране и няколко лева за боя вече си имахме перфектна, стабилна лежанка.
- Постепенно приближаваме днешният ден … от край време бях убеден, че 5 дневния сплит съм го почнал твърде рано … усещах и липсата на силови тренировки за крака, сякаш отново се плакнех в залата и вкъщи. Тогава Стембата си дойде и тръгнахме на фитнес в Пловдив – базови движения – клек, тяга, лег, раменни преси, гребане … и още няколко изолиращи … и отново се чувствам страхотно!
И плановете за светлото бъдеще:
- Смятам сериозно да започна с тежки тренировки с базови движения в 2 дневен сплит от 15 септември, както и да пия малко повече добавки, но тренировките ще останат сегашните … само, че по-тежки … да се надяваме.
За добавки съм се спрял на протеин, креатин, комплексно амино, глутамин и рибено масло. - Освен добавките се опитвам и още да изчистя храненето си, но не твърде рязко.
Все още хапвам МcDonald’s и KFC, както и сладко (предимно шоколад, поне да не е вафла). Просто гледам да не е твърде често, и по-възможност – сутрин (но не ми се получава винаги). - Ще допълня домашния фитнес с още тежести – общо още около 40кг, лост за набиране … и, дай боже, стойки за клек (ако намеря на приемлива цена).
Май забравих резултатите
Oпределено силово съм много по-добре, изглеждам доста по-добре (макар и много далеч, от това което трябва и ИСКАМ да бъда) и знам, че съм на прав път.
Килограмите са 93 – далеч по-добре от 115 преди 6 месеца, но вече не следя толкова тях, колкото сантиметъра и огледалото.
Надявам се да продължавам в същия дух, следващият пост ще е с по-конкретно описани резултати, програма, хранене, добавки, изводи .. и снимки.